Залезът на Захарна фабрика

Автор: Няма

09 Април 2021

Захарната фабрика в София е една от най-емблематичните сгради на миналото и паметник на културата от национално значение. Като много други сгради обаче, обявени също за паметници на културата, тя е оставена на разрухата на времето. В последните 30 години собствениците се сменят многократно, а останките на фабриката стърчат като нелеп спомен за някогашната й красота и значимост.

Неслучайно и кварталът, изграден около нея, носи именно нейното име. Той е създаден при управлението на недостижимия кмет Иван Иванов през първата половина на миналия век. Тогава към столицата прииждали все повече хора ( в 1939 година жителите вече са 400 000) и така възникнал жилищен проблем. Общината решава да започне да строи работнически квартали и в 1942 построява квартал „Захарна фабрика“. Но да се върнем към самата фабрика... 

След Освобождението, младата Българска държава продължава да внася захар отвън. Приемането на Закона за насърчаване на местната индустрия дава възможност в страната да бъдат инвестирани чужди капитали. С постановление на Министерския съвет от 08.04.1895 г. на белгийските граждани Дирикс и Дорзе се дава концесия за изграждане на първата захарна фабрика в България.

Създава се акционерното дружество „Захарна индустрия“. На 31 май 1897 г. е направена първата ѝ копка, но самото ѝ изграждане започва през август. Мястото, което е отпуснато от общината, е от 70 декара. То е разположено в северозападната част на София, в близост до железопътната линия София – Кюстендил, с която е било свързано със собствена ж.п. линия, дълга около 0.7 km с 6 km разклонения.

Линията е била широколинейна, на стойност 150 000 лв. За поддържането й предприятието си служело с отделен персонал. Изграждат се общо 21 сгради. Фабриката е оборудвана с 18 силози за захарно цвекло. За производството се използвала парна енергия 1291 к.с. и електрическа – 60 к.с. За тази цел са били монтирани 14 парни котли с 3150 кв.м. нагревателна повърхност и 8atm налягане. Машините били предимно белгийско производство, а малка част - немско.

Софийската захарна фабрика е произвела първата си сурова захар на 11.11.1898 г. Този ден може да се приеме за рождена дата на българската захарна индустрия. През март 1899 г. предприятието е добило първата с рафинирана захар, а до края на същата година е добита 565 тона захар. Софийската захарна фабрика е първата от този род фабрики в нашата страна и една от първите на Балканите (преди нея са Букурещката от 1882 г. и Белградската захарна фабрика от 1890 г.).

Фабриката е допринасяла значително за уравновесяване на търговския баланс на страната, понеже е съкращавала с милиони левове чуждия внос у нас и е задоволявала нуждите на страната от захар. Предприятието е спомогнало значително за развитието на цвеклопроизводството и за създаването на поминък за населението в столицата и околността.

След закриването си фабриката е била използвана в продължение на десетилетия за складови помещения, а с времето състоянието й става все по-лошо. Въпреки че собствениците са били глобявани няколко пъти, възстановяването на емблематичната сграда е много малко вероятно, а и с руините, останали от нея, изглежда и невъзможно. Подобно на други паметници на културата, като Царската гара, времето бавно, но неумолимо й затваря очите, докато хората или нехаят, или вземат и изтърбушват и малкото, останало от нея. И накрая за Захарната фабрика на София ще напомня единствено името на квартала, в който някога тя е била най-яркото архитектурно бижу.

Тези и още много други факти от миналото може да откриете в страницата на Националния политехнически музей

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща