Защо белият флаг е станал символ на поражение?

Photo by Jackson Simmer on Unsplash

Photo by Jackson Simmer on Unsplash

Автор: New Me

06 Април 2020

Едва ли има някой, който да не знае какво символизира разветият бял флаг. Веднага в главата ви нахлува картина на ожесточена битка, поражение и капитулация на някоя от страните. Как обаче се е въвел този универсален символ и кой го е използвал първи? Днес ще разплетем именно тази история...

Използването на белия цвят във връзка с военни действия датира хиляди години назад. Наблюдава се още по време на битките между Римската империя и картагенците около 148 г. пр. Хр. По време на последната Пуническа война сраженията били толкова тежки и брутални, че картагенците нямали друг избор, освен да се предадат. За целта те закачили по корабите си бели парчета плат и маслинови клонки, като молба за ненападение и желание за мир.

Но защо се спират точно на белия цвят? Някои смятат, че причината за това е по-скоро тривиална, отколкото с прекалено дълбока символика (поне в началото). Реално погледнато, бялото най-лесно е щяло да се открои и да отрази светлината - т.е. най-лесно е можело да бъде видяно от противника. Отделно от това, белите платове били най-разпространени през този период - като облекло и като интериор, така че е много вероятно и само с това да са разполагали като начин за привличане на вниманието.

Китайците, от друга страна, също са дълбоко свързани с белия цвят от хилядолетия - за тях това бил цветът на смъртта и на траура. Затова и при капитулация те използвали бял флаг - най-близък като символика до поражението и евентуалната смърт. 

По-късно християнската символика също затвърждава използването на белия флаг. Ролята на белия гълъб в християнството, като предвестник на мира и надеждата, е всеизвестна. Така че в следващите столетия в Европа и навсякъде другаде по света, където стъпват християните, белият флаг като символ на капитулация или молба за преговори е възприет.

По време на войните през Средновековието, пратениците, натоварени със задачата да водят преговори, носели бели отличителни знаци, които да показват невоенната им роля и да ги предпазват от евентуални противникови нападения. 

И в повечето случаи "белият код" за ненападение и преговори се спазвал. Не липсвали все пак и чисто стратегически действия, при които белият флаг се развявал за заблуда на противника, който след това бивал нападан и сразен. Именно това става причина през 19 век в първата Женевска конвенция да се заложи забрана за използването на белия флаг за фалшива капитулация.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща