Живот, по-тежък от смъртта. Така е виждала съществуването си британската писателка Вирджиния Улф, преди да се самоубие. С какво обаче този живот е бил така смазващ и непосилен, ако на пръв поглед е имала всичко - пари, популярност, приятели и любящ съпруг? 

За да стигнем до най-мрачните кътчета на отчаянието в душата на писателката, ще трябва да разплетем цялата й история. А тя действително е била наситена с множество жестоки удари. Но да започнем отначало...

Аделайн Вирджиния Стивън е родена на 25 януари 1882 г. в семейството на образовани и светски хора с разнообразни интереси. Родителите й имали по един брак зад гърба си, но след като изгубили съпрузите си неочаквано и овдовели, решили да се съберат. С общо четири деца от първите си бракове и с още четири от съвместния си, родителите се стремяли да дадат стабилна среда на голямото си семейство и да образоват отлично наследниците си.

Мистериозната смърт на Едгар Алън По

Вирджиния била будно и жизнерадостно дете, обожавала да пише и дори "издавала" семеен вестник, в който записвала всички забавни истории от ежедневието на близките си.

Тази идилична картина обаче не продължава дълго. Още в юношеството си става обект на сексуално посегателство от страна на двама от полубратята си. Едва 13-годишна, тя изгубва майка си, а скоро след това умира и една от сестрите й.

Всичко това довежда до първия по-сериозен срив на младата Вирджиния. Травмите са прекално големи за момиче на нейната възраст и мрачните мисли започват да обземат съзнанието й със страшна сила.

Отдушник Вирджиния намира в ученето и книгите, а докато е в колежа, в нея започват да назряват по-феминистки възгледи. И този крехък баланс е разрушен обаче, когато през 1904 г. умира баща й. Ударът е съкрушителен, като за кратко след това бъдещата писателка се лекува в специализирано заведение.

От този момент до края на живота си тя няма да успее да намери за постоянно своя вътрешен мир, сравнително щастливи години ще се редуват с такива на психически срив, а към повърхността винаги ще я издърпва писането.

Гогол, който изгоря след “Мъртви души“

Скоро след смъртта на баща си, Вирджиния започва работа по първия си роман, която ще продължи близо 9 години. В този период на творческо лутане тя ще експериментира със стилове в търсене на нейния и ще преправи стотици пъти ръкописите си. За съжаление обаче, голямото семейство Стивън продължава да намалява - само две години след смъртта на баща си, писателката губи и любимия си брат Тоби. 

В следващите години заедно със сестра си Ванеса, заформят мощен интелектуален кръг около себе си, към който се присъединяват новатори и творци на тогавашното време. Именно в това даровито обкръжение Вирджиния среща и бъдещия си съпруг - Ленард Улф, с когото се женят през август 1912 г. Двамата са истински влюбени, а по-късно бракът им се запазва въпреки всички трудности, благодарение на огромното взаимно уважение и възхищение. 

В следващите десетилетия семейство Улф не спира да твори и да пише. Съпрузите дори купуват стара печатарска преса и така полагат началото на собствена издателска дейност.

В работата си Вирджиния Улф е дръзка, безстрашна, експериментира с вече познати похвати и налага нови с лекота. Критиката е във възторг от работата й. Така постепенно се появяват някои от най-големите й успехи - "Мисис Далауей", "Към фара", "Собствена стая", "Орландо" и др.

Защо Джейн Остин никога не се омъжва?

Когато не работи върху романите си, Улф пише есета, критики, изнася лекции - сякаш отчаяно се опитва да не остава задълго насаме с мрачните си мисли. Хваща се като удавник за работата си, която явно й помага да не потъне в бездната на вътрешния й ад.

Във времена, когато извънбрачните връзки са едва ли не на мода и дори собствената й сестра се наслаждава на романтични изживявания с любовниците си, Улф остава плътно до съпруга си. Единственото й отклонение е увлечението й по Вита Уест, с която изживяват кратка хомосексуална афера. Двете все пак остават близки приятелки до смъртта на Улф.

Годините се нижат и идва времето на Хитлер. Светът е във война, а семейство Улф следи по-напрегнато от всички останали настъплението на германските войски в Европа. Причината - Ленард Улф е от еврейски произход. По време на бомбардировките в Лондон домът им е сринат. За щастие, семейството е успяло да избяга към вилата си преди това.

Вирджиния и Ленард дълго си говорят какво могат да направят пред бруталното смазване на хората в Европа от Хитлер. Накрая решават, че ако германските войски нахлуят в Англия, ще се самоубият.

Зловещият Распутин - между похотта и мистицизма

Умът на Вирджиния Улф обаче вече е започнал да работи в мрачни посоки и няма намерение да чака евентуалното идване на фюрера. Писателката е отчаяна от невъзможността си да довърши романа, по който работи. Колебанията я обземат, съмненията дали наистина е добра или просто е постигнала моментна слава с късмет я разяждат.

В последните месеци от живота си Вирджиния Улф линее, пише и преправя трескаво страница след страница, а военната обстановка съвсем не оказва благоприятно въздействие върху и без това тревожния й ум. 

В този момент на слабост всички демони от миналото се връщат, за да останат до края - този път те са неумолими. Вирджиния Улф знае, че спасение за нея вече няма. Със сетни сили успява да довърши последната си книга "Между действията", пише прощално писмо до съпруга си, в което му споделя, че всички мрачни сенки са се върнали в съзнанието й и тя не може да се пробори с тях и този път. 

На 28 март 1941 г. Вирджиния Улф облича палтото си, пълни джобовете му с камъни и се хвърля в реката, недалеч от къщата им, а течението отнася със себе си живота на талантливата писателка.