В последните години много хора цитират Петко Славейков и неговото „Не сме народ! Не сме народ, а мърша...“. И тези хора често внушават, че както по време на турското робство старият възрожденец e преценявал българите като неставащи за нищо, така и днес пак сме си "мърши". 

Но да се цитира който и да е текст от класиците, без да се познава повода за създаването или конкретната причина, е най – малкото незнание, затова ето малко повече за тази прословута фраза.

Петко Славейков е може би най – големият български възрожденец - учител, фолклорист, историк, географ, мемоарист, събирач на пословици, поговорки и гатанки, автор на стотици стихотворения, редактор на най – влиятелния вестник през Възраждането - в. „Македония“, както и на в.“Гайда“, в. "Костурка“ и в. „Читалище.

Създател и редактор е на първото българско женско списание „Ружица“, на първото българско детско списание „Пчелица“, първият преводач на Библията и „Робинзон Крузо“, борец за църковна независимост, забележителен общественик, ярка личност и висока класа. Епоха е Петко Славейков, накратко казано...

15 години преди Освобождението той живее в Цариград, където има огромна българска колония, и е най – авторитетният и най известен представител на т.нар. „стари“, които смятат, че не с въстание, бунт или революция може да се постигне политическото освобождение на България, а чрез просвещение и образование на народа. В Цариград през 1866 година  отваря врати и българско читалище и след 1870-та, когато вече извоюваме църковната си независимост, там основният читалищен деец е Славейков.

Той започва да се занимава и с проблема за освобождението, като залага обаче на сказки, четения и други подобни просветителски средства... И на една поредна сбирка на читалищното настоятелство в 1875 г. за първи път то не събира кворум, защото от 37 членове идват само 12... Славейков изпада в бяс и пише това стихотворение „Не сме народ, не сме народ, а мърша“ и го публикува във в.“Напредък“ само и само да ухапе колкото се може по-отровно недошлите на сбирката.

А истината е, че в това време „младите“ и бунтовно настроените вече са взели връх над „старите“ и явно оттук – нататък те ще решават съдбата на България - не обаче чрез читалищни сбирки, а с оръжие...

Затова, когато някой налети да внушава, че каквито мърши сме днес, такива сме били и някога, нека знае, че „мършите“ от стихотворението на Славейков скоро след като той го написва, вдигат Старозагорското въстание, а след няколко месеца и Априлското въстание през 1876 г. ... И в това въстание „мършите“ пишат с кръвта си историята на своя народ

И затова каквито и опити да се правят в последните години да се внушава на всички равнища какъв боклук сме като народ, за което "имало" доказателства и във възрожденската поезия (ето, даже Славейков го е казвал),  нека тези "разбирачи" първо се ограмотят и след това, ако им позволява съвестта, отново да използват фразата "Не сме народ а мърша".