На 12 януари 1876 г. в Сан Франциско се ражда американският писател Джон Грифит Чейни, познат на всички като Джек Лондон. Негови творби са класиките "Белият зъб", "Дивото зове", "Лунната долина", "Малката стопанка на голямата къща" и много други.

Детството на младия Джон не е от най-щастливите - баща му ги изоставя, а детето е оставено на грижите на силно религиозната си майка, по-късно - и на пастрока си, чиято фамилия Лондон все пак взема. Когато е на 14, момчето напуска гимназията в търсене на по-добър живот, богатство и приключения.

Първоначално се мотае в залива на Сан Франциско, като върши дребни поръчки или краде и продава стриди. След това заминава за Япония като моряк. И това начинание обаче не е по вкуса му, особено след като едва не загива при тайфун, затова се връща в САЩ. Остава безработен дълго време и се скита из страната. Започва да проявява признаци на депресия, а малко след това е арестуван за скитничество.

Бедността и трудностите в намирането на работа го карат да стане пламенен социалист. В обществените библиотеки изчита трудовете на Дарвин, Маркс и Ницше. На 19-годишна възраст взема 4 години в гимназията за една. А след това се записва в Калифорнийския университет. Там обаче изкарва едва година. Напуска университета, запален от златната треска, и тръгва в посока Клондайк, за да стане богат. Само няколко месеца по-късно се връща у дома - разочарован и все така беден. Решава да пробва съвсем нова професия - този път като писател.

Създава за списания немалко приключенски разкази, сонети, анекдоти и дори ужаси. Две години по-късно, историите му за Аляска се приемат изключително добре от читателите. В годините преди Първата световна война Джек Лондон се оказва най-добре платеният американски писател. Разходите му обаче са огромни и той продължава да пише за пари, докато е жив.

През 1900 г. се жени, като избира съпругата си не по любов, а с идеята да създадат здраво потомство. Раждат им се две дъщери, но бракът не успява да просъществува дълго. Жени се повторно през 1905 г. и с втората си съпруга остават заедно до смъртта на писателя от бъбречна недостатъчност на 22 ноември 1916 година. 

Нека обаче си припомним и някои от най-вдъхновяващите мисли на Джек Лондон...

********

Не може да стоиш и да чакаш вдъхновението. Трябва да го преследваш.

Животът не е да ти се паднат силни карти, а да изиграеш слабите добре.

Покажи ми човек с татуировка и аз ще ти покажа човек с интересно минало.

Мъдрост е да можеш да забравяш.

Смисълът на човека е да живее, не да съществува.

Интелигентните мъже са жестоки. Глупавите мъже са чудовищно жестоки.

Колкото повече пиеш, толкова повече искаш.

Ревнувах, следователно бях влюбен.

Не живея за това какво мислят другите за мен, а какво аз мисля за себе си.

Моля, не ме прекъсвайте, докато се усмихвам.