През 1964 година Нобеловият комитет присъжда на Сартр Нобелова награда за литература за цялостното му творчество, но...той я отказва. Причината -  не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“.

По повод рождения му ден си спомняме само част от най-запомнящите му се мисли...

Адът – това са другите.

Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам.

Аз убих Бог, защото той ме раздели от хората, но виж, смъртта му прави това разделение окончателно.

Аз не вярвам в Бог, неговото съществуване е опровергано от науката. Но в лагера за военнопленници се научих да вярвам в хората.

Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите.

Има дни, когато човекът вселява в мен ужас.

Аз не съм добродетелен. Децата ни ще бъдат, ако пролеем достатъчно кръв, за да им дадем правото да бъдат.

Ако една победа бъде разгледана в подробности, тя е неразличима от поражение.

Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания.

Бедните не знаят, че тяхната функция в живота е да упражняват нашата щедрост.

Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека.

Всички човешки действия са равностойни и по принцип са обречени на провал.

Когато богатите хора воюват едни с други, бедните са тези, които умират.

Мразя жертвите, които уважават своите екзекутори.

Нищо не се мени така често както миналото.

Смятам, че убийството е нещо абстрактно. След като дръпнете спусъка, вие не разбирате нищо от това, което се случва.

Съществувам, защото мисля.

Всичко е измислено, освен как да се живее.

Животът губи всякакво значение в момента, в който се простиш с илюзията, че е вечен.

Животът започва от другата страна на отчаянието.

Трябва да се страхуваш, сине мой. По този начин се става честен гражданин.

Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.

Човекът е обречен на свобода.

Всяка епоха има своя собствена поезия.

Във всяка епоха обстоятелствата определят една нация, раса или класа, която да поеме щафетата като създаде ситуация, която може да бъде изразена единствено чрез поезията.

Достатъчно е един човек да ненавижда друг – и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.

Що се отнася до хората, мен ме интересува не, това което са, а това което могат да станат.