Петроград (днешен Санкт Петербург), 1916-а. В мразовитата сутрин на 30 декември от водите на река Нева е изваден вкочанен труп. Лицето е обезобразено, черепът е пробит, а дясното око липсва. Зловещите останки обаче няма как да бъдат сбъркани. Това е Распутин – един от най-влиятелните хора в Царска Русия.

Но нека започнем разказа си няколко години по-рано. Разказ за живот като от объркващ и страшен филм, който приключва по също толкова налудничав начин. И разказ за това как един полуграмотен селски човек успява да се издигне до най-доверено лице на цар Николай II и съпругата му Александра. 

Да започнем обаче отначало. Григорий Ефимович е роден на 22 януари 1869 г. в Сибир. Посещавал училище, но така и не се образова. На 18-годишна възраст се насочва към църквата с идеята да стане монах. Вярванията, които изповядвал обаче, били твърде далечни и напълно несъвместими с монашеството.

Той смятал, че до Бог човек можел да се доближи най-много като достигне полусвято състояние, без помен от страсти. А това според него ставало чрез отдаване на сексуални авантюри и разврат. Междувременно Григорий приема името Распутин - парадоксално, едно от значенията му е "разгулен".

Фрина: Леката жена, която обявили за богиня

След като по обясними причини така и не става монах, Распутин се жени на 19. Със съпругата си имат четири деца, но това по никакъв начин не укротява страстите му и той се отправя в странство - първо в Гърция, след това и в Йерусалим.

Прехранвал се, като проповядвал идеологията си и се представял за лечител, който същевременно вижда в бъдещето. Развратният му начин на живот продъжил, въпреки бедността му. През 1903 г. се връща в Русия. По това време в родината му интересът към мистичното и окултизма е голям, затова и този странник с дълги брада и коса, хипнотизиращ поглед и огромна увереност бързо печели популярност, включително сред висшето общество.  

През 1905 г. Распутин е представен на царското семейство. Той успява да влезе под кожата на владетеля и съпругата му, когато помага на 3-годишния им син Алексей, който страда от хемофилия. Чрез молитви и хипноза мистикът всеки път успява да спре силните кръвоизливи на младия престолонаследник. Магия или късмет – никой не знае. Знае се обаче, че завидното положение на Распутин в обществото му позволява да даде воля на болните си чудатости... които не били една и две.

Излъчването и поведението му били животински, а сексуалността му – неутолима. Ексцесиите му, извършени под въздействие на алкохола, скоро стават причина за одумване и растяща неприязън към този мистичен човек. Похотта му не знаела граници, а жените - от платените до най-знатните, станали неизменна част от ежедневието му. Мистикът бил любимец на жените, включително и на „щастливо омъжените“.

Последният цар: Историята на едно позорно убийство

Говорело се, че вярата в свръхестествените му способности била толкова голяма, че знатни дами плащали на прислугата му, за да им дава негови дрехи и вещи, които може да са придобили част от силата му. Според слуховете, в един момент той става любовник на самата Александра.

Царят не искал и да чуе за всички слухове по адрес на човека, съхранил здравето на сина му. Почти всеки, който подхвърлял компромати за Распутин, губел титлата и богатството си. Когато поведението на мистика обаче станало истински скандал в Русия през 1911 г., Николай II трябвало да вземе мерки и да го изгони от двореца. Това "изгнание" обаче продължило само няколко месеца - по волята на императрицата Распутин бил върнат на старите си позиции. 

Междувременно, властта на неговите покровители - царското семейство, се разклащала все повече. Във време на мащабни политически катаклизми, с възхода на панславизма и мистично-етническите секти, автократичният Николай II не бил най-подходящият владетел. Той бил затворен и непостоянен, така и не съумял да се справи със социалните проблеми в страната. Съпругата му Александра пък била дистанцирана и несигурна.

Как откраднаха тялото на Чарли Чаплин от гроба?

Когато по време на Първата световна война Николай II отпътувал от двореца, а начело при вземането на решения останала императрицата, дошъл пикът във властта на Распутин. Като пръв съветник на Александра, той вземал всички важни решения, включително назначенията за най-отговорните позиции. Влиянието му станало застрашително голямо за някои.

Така на 30 декември 1916 г. (по стар стил - 17-и) княз Феликс Юсупов, наследник на една от най-богатите фамилии в страната, поканил Распутин на гости в двореца си. Там му поднасят кекс и вино с отрова.

Според мемоарите на Юсупов, мистикът похапвал от сладкиша и изпил значително количество вино... без да умре. Тогава Юсупов извадил пистолета си и прострелял Распутин. Той обаче все още бил жив и се опитал да избяга. Затова получил куршум и в главата, а после бил хвърлен в ледените води на реката. Говори се, че по-късно при аутопсията лекарите ще установят, че той не е умрял от отровата и огнестрелните рани, а от водата, влязла в белите му дробове, след като тялото му е изхвърлено в Нева.

В полицейските доклади пише, че в дните след намирането на тялото му много граждани отивали до брега на Нева, за да вземат вода от реката. Надявали се, че тя е попила чудотворната сила на мъртвеца.

„Докато ме има, ще го има и царското семейство“, обичал да казва Распутин приживе. И се оказва прав. Два месеца след убийството му, болшевишката революция сваля царския режим на Романови и слага край на тази 300-годишна династия.